Киригакуре

Всички играчи, който са от Киригакуре могат да искат мисия от админа

Искам мисия.

Изморен, Утаката бе на предела на силите си. Бе отнесъл ужасно много удари от Дейдара, който изглежда, след всеки успешен удар получаваше все повече и повече сила и хъс за преследване и залавяне на джинчуурикито. Останал почти без чакра, Утаката забърза темпото си, като забеляза близка подземна пещера и влезе вътре. Пътят се разделяше на три и той пое по левия път. Той вървеше несигурно, като не бързаше - ехото от стъпките му щеше да привлече Дейдара в тунела и щеше да го залови със сигурност. Накрая се виждаше светлина - изглежда тази пещера е била направена при битка с човек, използващ земен елемент. В далечината зад него се чуха бързи стъпки, като от бягане. Акатсуки го бяха усетили. Утаката хвана ранената си дясна ръка и продължи да скача по дърветата колкото може по-бързо. Нещо го натискаше отвътре и той имаше чувството, че всеки момент ще го хванат. Изведнъж малка глинена птица прелетя под клона, на който се канеше да стъпи Утаката и избухна. Утаката загуби равновесие и се строполи на земята, като едвам се държеше да остане в съзнание. Дейдара го забеляза и скочи на земята, като бавно се придвижваше и усмихвайки се, каза : "Мой си!". В същия миг прелетя шурикен, който одраска бузата на Дейдара точно под окото. Наоколо излязоха хора с маски и обградиха двете шинобита. Единият заповяда на друг да вземе Утаката и да побърза да го заведе в Киригакуре за лечение. Така и стана. Той го взе и го понесе. Едва тогава Утаката изпадна в безсъзнание. Събуди се в болничното крило на Киригакуре. Трима нинджи с маски стояха около леглото му, и щом видяха, че е буден, свалиха маските си, като го поздравиха и се представиха. Утаката попита с другите, които са се сбили с Дейдара. "Той избяга." - каза единия от тях. Джинчуурикито въздъхна, благодари им, тръшна се на кревата и заспа спокойно.

браво Утака печелиш 230 рио
и 20 бонус от админа

Забележка : не пиши за себе си в трето лице

Искам още една мисия

Разхождайки се из полето с Хотару, която се радваше на цветята на него, изведнъж видях как кунай лети към главата й. Мигом скочих, и го избих с флейтата си, като изпуснах много балони, един от които се уголеми около Хотару, а другите стояха около него и се рееха във въздуха. Видях как десет нинджи, всеки с по един кунай в ръка тичат към мен. Направих няколко знака и изревах мощно "Water Release: Kiri" и заваля доста силен дъжд на едри капки. Тичайки към мен, нинджите бяха вече подгизнали, но един от тях успя да хвърли десетина шурикена по мен, които успях да отбия с лекота с флейтата си. Направих още няколко знака, когато нинджите бяха няколко метра пред мен, скочили във въздуха, за да ме намушкат. Бяха ме почти достигнали, когато изведнъж се телепортирах във въздуха над тях и казах "Water Release: Swift Water Wave", като от водата, паднала на земята от дъжда се издигна голяма водна вълна, която се насочи към нинджите и пропусна мен. 7 от тях бяха пометени от вълната, но 3 други бяха направили каварими и двама се насочваха към мен, формирайки знаци, а третия се насочи към Хотару, която все още бе обградена с балонен купол, около който се рееха малки балончета. Той скочи с кунай, и почти приземил се на купола, когато в района избухна мощна експлозия. Малките балончета се бяха взривили, правейки бандита на парчета. Балонният купол все още седеше там, недокоснат от експлозията. Другите два бандита почти бяха привършили с правенето на знаците си, като аз падайки към тях изпуснах голямо количество червеникави балончета, които се движеха пред мен. Допрях флейтата до устните си отново с едната ръка, като с другата пратих червеникавите балончета по бандитите. Те бяха на път да направят техниката си, когато балончетата се спукаха и от тях излезе гъст червен дим, който ги обгърна. Те започнаха да псуват и да реват от болка.  Затворих очи, миг преди да вляза в облака и изпуснах други балончета вътре, след което скочих и се приземих до балонния купол, в който бе Хотару, изплашена до смърт. Пукнах го и и казах "Гледай сега", щракнах с пръсти и балончетата в червения дим се спукаха и ревовете на опонентите ми станаха още по-зловещи. Чуваше се звук на цвърчаща плът. "Комбинация от Bubble Release : Red Powder Soap Baloons и Bubble Release : Acid Flower Soap Baloons. Плътта им бива разядена от киселината, докато очите им горят от лютивина". Извиних се на Хотару, че съм я използвал като примамка и двамата си тръгнахме, оставяйки бандитите да се погърчат още малко в агония преди да умрат.

Дай още една, че съм се подкарал днеска яко

Докато пътувах към Коноха, си помислих как най-добре да убедя Хокагето да подсигури охраната на свитъка. Тя бе много опака жена и не слушаше никого, голям инат, нийде невидян. Изведнъж ми хрумна - промъкване, открадване на свитъка, и примамка. Стигнах пред портите на Коноха, наблюдавайки от едно високо дърво курсът на стражите. Падна вечерта и стражите се смениха. Направих един сапунен клонинг и изпратихме малки киселинни балончета, които пратихме по беседката на стражите. Те излязоха с по един кунай в ръка, бесни. С клонинга ми ги изненадахме с по един лакът във врата и те припаднаха. Завлякохме ги до близките храсти и се трансформирахме в тях с Henge no Jutsu. Влязохме в селото необезпокоявани и отидохме пред сградата на Хокагето. Приближихме стражите, поздравихме ги, поговорихме си с тях, след което неочаквано ги ударихме в сънните артерии и ги приспахме. Влязохме бързо вътре и се разтърсихме. Клонингът ме прикриваше отвън, а аз тършувах в складовете. Накрая намерихме свитъка, взехме го и застанахме пред вратата на офиса на Хокагето. Отвътре се чуваха шумове и гласове - явно Шизуне бе с нея и разговаряха точно за охраната на свитъка. Клонингът ми влезе в стаята, отваряйки врата с крак, крещейки, и бе пронизан от отровните игли на Шизуне, а аз се защитих със свитъка, разваляйки хенгето. Тя спря атаката си и ме загледа учудено. Казах им, че идвам с мир. Обясних им ситуацията и им казах как по-добре да охраняват свитъка. Те приеха съветите ми и ме пуснаха да си ходя, като лично Хокагето ме изпрати до изхода на селото. Показах й къде са истинските охранители и тя ги свести с медицинското си нинджутсу. Обясни им ситуацията и те се примириха. Прибрах се в Киригакуре, написах доклада си за мисията и я предадох на мизукагето